♥ Разказ за деня на Свети Валентин
(Showing A Preference, by John Callcott Horsley)
Лари и Джо Ан бяха елементарна двойка. Живееха в елементарна къща на елементарна улица и като всяко друго нормално семейство се бореха да свържат двата края и се стараеха да се грижат за децата си.
Бяха елементарни и в още едно отношение – често се поскарваха. По-голямата част от диалозите им се въртяха към въпроса за какво бракът им не върви и кой е отговорен за това.
Докато един ден се случи нещо неизмеримо.
– Знаеш ли, Джо Ан – каза Лари, – аз имам долап с вълшебни чекмеджета. Всеки път, когато ги разтварям, те са цялостни с чорапи и долни дрехи. Искам да ти благодаря, че през всичките години на нашия взаимен живот си ги поддържала по този метод.
Джо Ан подвигна взор над очилата и зяпна брачна половинка си.
– Какво има, Лари?
– Нищо. Просто желая да знаеш, че съм ти доста признателен за вълшебните чекмеджета.
Не за първи път Лари се държеше необичайно, тъй че няколко дни по-късно Джо Ан към този момент бе не запомнила за тази преживелица.
– Джо Ан, благодаря ти, че си записвала толкоз вярно номерата на чековете в счетоводната книга този месец. От общо 16 чека ти си записала правил-но цифрите 15 пъти. Това се споделя достижение.
Не вярвайки на това, което чува, Джо Ан подвигна очи от дрехата, която кърпеше.
– Лари, ти постоянно се оплакваш, че протоколирам неправилно номерата на чековете. Защо не го кажеш и в този момент?
– Няма причина. Просто желаех да знаеш, че оценявам напъните, които полагаш.
Джо Ан поклати глава и продължи да кърпи.
– Какво му става? – промърмори си тя.
Но на другия ден, когато попълняше чека в бакалията, Джо Ан хвърли взор върху чековата си брошура, с цел да се увери, че е написала вярно номера.
– Защо ли внезапно съм се загрижила за тъпите чекови номера? – запита се тя.
Опита се да омаловажи случая, само че странното държание на Лари се засилваше.
– Джо Ан, вечерята беше страхотна – каза той една вечер. – Много си се постарала. Боже господи, обзалагам се, че за миналите петнадесет години ти си приготвила повече от 14 000 ястия за мен и децата.
А след това добави:
– Ей, Джо Ан, къщата наподобява необикновено. Наистина хубавичко си се потрудила, с цел да я лъснеш по този начин.
И като похлупак на всичко:
– Благодаря, Джо Ан, за това, че си такава, каквато си. Наистина съм благополучен, че си моя жена.
Джо Ан стартира да се тревожи. „ Къде изчезна сарказмът, сериозното му отношение? ", чудеше се тя.
Страховете и, че нещо необичайно става с нейния брачен партньор, бяха доказани от шестнадесетгодишната Шели, която се оплака:
– На баща май нещо му има, мамо. Току-що ми сподели, че наподобявам чудесно – с всичкия този грим и раздърпани облекла! Той не наподобява на себе си! Какво му става?
Каквото и да му имаше, Лари не можеше да го преодолее. Ден след ден той продължаваше да обръща внимание единствено на позитивните неща към себе си.
С течение на времето Джо Ан привикна към невероятното държание на половинката си и понякога даже насилствено му споделяше: „ Благодаря ". Гордееше се, че по този начин леко приема всичко това, до момента в който един ден се случи нещо толкоз необичайно, че тя на-право хлъцна от учудване.
– Искам да си починеш – каза Лари. – Аз ще измия чиниите. Така че, апелирам те, остави тигана и излез от кухнята.
(Дълга, дълга пауза.)
– Благодаря ти, Лари. Наистина доста ти благодаря.
Сега Джо Ан пристъпваше малко по-леко, самочувствието й порасна и от време на време даже си тананикаше. Тя като че ли към този момент нямаше неприятно въодушевление толкоз постоянно. „ Май много ми харесва новото държание на Лари ", мислеше си тя.
С това несъмнено щеше да завърши, в случай че още едно неизмеримо събитие не се бе случило. Този път проговори Джо Ан.
– Лари – каза тя,– искам да ти благодаря, че работиш и се грижиш за нас. Струва ми се, че в никакъв случай не съм ти казвала какъв брой доста оценявам всичко това.
Лари в никакъв случай не разкри повода за трагичния прелом в държанието си, без значение, че Джо Ан непрекъснато го подпитваше. Това евентуално ще си остане една от загадките на живота. Но аз нямам нищо срещу да продължа да пребивавам с нея.
Нали разбирате, Джо Ан – това съм аз.
Автор: Джо Ан Ларсен (Дезърт Нюз)
От книгата „ Пилешка чорба за душата ”, изд. Кибеа
Картини: John Callcott Horsley (1817 ~ 1903) - Wikimedia Commons; заглавна - The Morning of St Valentine, 1865
